Димчо Дебелянов
1887 - 1916
Епоха : Началото на 20 век
Направление : Символизъм
Майстор на елегиите
Поезията му има подчертано урбанистичен характер
Теми и проблеми :
-
Разминаването между мечти и реалност
-
Носталгията по миналото детство
-
Безцелно изживяния живот
-
Самотата и отчуждаването
-
Войната като унищожителна стихия и неините жертви
-
Действителността като затвор за човека
Произведения :
Елегии :
"Да се завърнеш" /Скрити вопли/ - Споменът блян; Домът на странника; Копнежът по родното
„Помниш ли, помниш ли“ - Споменът блян; Между съня и спомена; Идеал и действителност
„Черна песен“ - Раздвоението; Самотата; Страданието; Неизживеният живот; Бунтът и примирението на една осъдена душа
“Спи градът“- Самотата; Скиталчеството; Страданието; Градът – лабиринт за човешката душа
„Миг“ - Познанието и неговото непостижимост; Очакваното откровение; Драмата на излъганото човешко очакване за откровение; Драмата на прощаване с надеждата, че светът може да бъде смислово проницаем
Поезия от фронта :
„Един убит“ - Войната и човекът; Другият и смъртта; Шансовете на човечността по време на война; Един убит – войник и/или човек
„Тиха победа“ - Войната и човекът; Другият и смъртта; Шансовете на човечността по време на война; Един убит – войник и/или човек
„Сиротна песен“ - Устояването на човешкото в изпитанията на войната; „Тиха(та) победа“ на Дебеляновия лирически човек
"Пловдив" - Сонет ( 14 стиха )
Отказаният живот; Споменът за скръб; Екзистенциалните измерения на човешката самота; Човекът и градът
