Христо Смирненски - Ведбал
1898 - 1923
Епоха : 20-те години на 20 век
Направление : Постсимволизъм
Слънчевото дете на българската поезия
Единствена стихосбирка - "Да бъдде ден"
Теми и проблеми :
-
Драмата на човека, жертва на несправедливо устроения свят
-
Съдбата на онеправданите, най-слабите беззащитни слоеве на обществото
-
Безразличието към чуждата болка и скръб
-
Бунтът срещу социалната несправедливост
-
Свещеният гняв на онеправданите
-
Революцията
Произведения :
Социалното страдание :
Цикъл "Децата на града"
"Цветарка"(елегия) - Красотата, която се превръща в стока; Отнетата младост; Обречеността на невинността и красотата; Социалната дисхармония
"Стария музикант"(елегия) - – Трагичната орис (ограбеният живот) на „децата на града“; Предопределената участ на човека жертва; Отчуждението на човека от радостите на живота; Драмата на самотния старец
"Зимни вечери"(поетичен цикъл/ лирически репортаж/) - 7 части - Човешкото страдание и съпричастие; Жертвите на града; Смразяващите зимни вечери в града на Злото
Релоюцията :
"Да бъде ден"(стихотворение) - Социалната промяна; Мечтата за сътворението на новия свят
"Ний"(стихотворение) - Бунтът и промяната; Вечните творци – участ и мисия; Гневът (гласът) на онеправданите; Вярата в хармоничното „утре“ на света
"Йохан"(поема) - Смисълът на саможертвата; Трансформацията на обикновения човек в исполин; Социалният бунт – патетика и трагизъм
"Юноша"(стихотворение) - Смисълът на живота; Екзистенциалният избор на човека; Сблъсъкът между мечти и реалност; Личността и бунтът; Духовното израстване на юношата
